Копривщица е една миниатюрна съкровищница със своите забележителни паметници на архитектурата и строителството от епохата на Българското възраждане / 18-19в. /. В града съхранил своя оригинален вид, са разположени живописно стотици старинни къщи, които заедно с чешмите, сводестите мостове, калдъръмените улички, високи каменни зидове и църкви формират един самобитен ансамбъл.
Архитектурно историческите паметници от епохата на Възраждането тук са 388. От тях с национално значение са петнадесет. През 1952г. Копривщица е обявена за град музей, от 1971г. е архитектурен и исторически резерват, а през 1978г. е призната за национален архитектурен резерват с международно значение и за средище на международния туризъм.

Със статута на „град- музеи” и запазената си архитектура, Копривщица е желано място за много гости от България и цял свят... и все така хубава!
Един от най- ярките архитектурни паметници на гр. Копривщица от епохата на Възраждането е  етнографски-музей „ Ослекова къща „ .
Строена по времето на Кримската война  за богатия копривщенски търговец Ненчо Ослеков . Архитектурния стил на къщата наподобява, пресъздава архитектурния стил на сградите в Италия. Интерес представлява богатата стенописна и декоративна украса,   битовата наредба даващи, представа за живота на богатото копривщенско семейство през ІXІ в.,асиметричният й строеж, както и трите колони направени от ливански кедър, подържащи втория етаж на сградата.
Музийната експозиция включва уникални предмети и накити, женски и мъжки носии, колекция от плетени копривщенски кенета и чорапи, които с неповторимата си красота и изящност будят интереса на посетителите.
Не по малко значима за културното ни историческото наследство
е етнографски музей- „Лютова къща”  известна още като Топаловата къща. Строена е през 1854г. от пловдивски майстори за Стефан Топалов, а в последствие е продадена на богатия копривщенски търговец Петко Лютов. Къщата представлява крайната фаза от развитието на копривщенската възрожденска архитектура.
Привлича с богатата си външна и вътрешна архитектура и кобиличната стряха ,на която е изписана датата  на построяването й. Таваните в стаите са с дървени геометрични орнаменти.  Богатата стенописна украса   е представена от кошници с цветя, медалюни изписани алафранги, пейзажи от Цариград, Венеция,  Кайро, Александрия. В средата на централния салон интерес предсавлява оригиналния шадраван, който служел за освежаване на къщата с розова вода.
В музея е представен и един от най- типичните за Копривщица занаяти-производство на плъсти-нетъкани, пъстри копривщенски килими.

Каблешковата къща е един шедьовър на българския строителен гений от епохата на Възраждането.   Роден дом на Апостола от ІV революционен окръг и автор на „ Кървавото писмо „- Тодор Каблешков. Построена е /през 1845г./ от копривщенския майстор Генчо Младенов, внушителна по своите размери, с подчертана симетрия- организирана около централно разположен кръгъл салон, три симетрични фасади с кобилични фронтони и полукръгли еркери. Характерно е това, че майсторът е автор и на цялото вътрешно оформление:стълбище,тавани алафранги,  долапи, врати, тонове и багри. Забележително е и голямото дървено слънце в просторния салон на втория етаж.

Музейната експозиция на първия етаж отразява автентичната битова обстановка, при която е живяло многобройното семейство на чорбаджи Лулчо Каблешков. Тук са работната стая на жените,  кухнята, одаята, родната стая на Тодор Каблешков. На втория етаж експозицията е разгърната в два неразривно свързани плана- живота и революционната дейност на Каблешков, от една страна и подготовката, хода и избухването на Априлското въстание, от друга. Сред музейните експонати привличащи вниманието на посетителите са – учебници на Каблешков, двете негови пушки, оригиналната му шапка като началник  на железопътна станция Белово, клетвените атрибути на въстаниците и оръжията им.

В красив Копривщенски двор, под сенките на величествени борове  и нежните кичести вишни е стаена малка синя къща- родният дом на  Димчо Дебелянов. Построена е през 1830 г. за  семейството на средно заможния копривщенски абаджия Вельо Дебелянов. Къщата е двукатна и отговаря на втория строителен етап в града, т.нар. „еснафски” тип къщи. С вълнение посетителите разглеждат обстановката, разказваща за детските години на Димчо, изживяни в Копривщица, експозицията, посветена на неговия живот и литературна дейност. Представени са оригинални вещи като люлката на поета, куфарчето, с което отнася на фронта любимите си книги, ръкописи, снимки, различни издания на творбите му.
В двора на къщата е популярната скулптура на Иван Лазаров, олицетворяваща чакащата майка на поета Литературно- музикалната композиция по неговите стихове, звучаща в музея,  допълнително обогатява впечатленията на многобройните посетители в родния дом на нежния поет и класик на българската литература Димчо Дебелянов ( 1887-1916 г.).  

Къща музей „Георги Бенковски”
Родният дом на Гаврил Груев Хлътев, бъдещия Георги Бенковски е построен през 1831г. от местни майстори като „еснафски” тип къща.  Такива двукатни къщи с обширен, скрит чардак на втория етаж по това време са строили заможните представители на занаятчийските съсловия в Копривщица.
В този дом е роден пламенният революционер, стратег и водач на Априлското въстание- Георги Бенковски- воеводата на хвърковатата чета, която през бунтовния Април-1876г. прелита над Средногорието като предвестник на скорошното освобождение на България.
Сред най- интересните музейни предмети е оригиналната пушка на Бенковски, с която се сражава по време на въстанието.
Недалеч от къщата, върху скалите, се издига внушителният паметник на революционера, яхнал кон,наметнат с пелерина, устремен към свободата. Паметникът  е изграден по проект на скулптора Христо Танев.

Къща- музий „ Любен Каравелов”
Близо до река Тополка /Тополница /  зад високи каменни зидове се намира родният дом на Любен и Петко Каравелови. Състои се от три постройки, изградени за четвърт век.  

В този дом са родени и отрасли двама от най- бележитите личности в българския културен и политически живот преди и след Освобождението.Любен Каравелов- публицист,  революционер и писател и Петко Каравелов- министър- председател, министър на финансите, един от първостроителите на  съвременна България.
Къщата е самобитен национален архитектурен паметник, изграден от местни майстори на три етапа.  Най- старата е „зимната къща” построена през- 1810 г., „Стопанската сграда„ датира от 1820г.,  най-нова е „ лятната къща „- строена през 1835 г. Лятната къща е интересна с външно иззидания си комин и леко издадена фасада над улицата.

В двора се намира старата круша, засадена от писателя през 1854г., обявена за защитена природна забележителност.  В музейната експозиция централно място заема печатарската машина, където Любен Каравелов печата своите вестници „Свобода”, „Независимост”, списание „Знание”, показани са и първите му творби., фотуси отразяващи трите периода от живота на Каравелов – пребиваването му в Русия, Сърбия и Букурещ, писалището.

В „ Лятната къща „ музейната  експозиция е посветена на живота и делото на брата на Любен Каравелов – видния държавен, политически и обществен деец Петко Каравелов.

Забележителни архитектурни паметници са и двете църкви на Копривщица – „ Св. Николай” и  „ Успение Богородично”.

Храмът „ Св. Николай” е построен през 1842- 1844г с щедрите дарения на еснафските сдружения и богати копривщенски родове. Главен архитект и майстор на църквата е бил уста Гаврил от Одрин. Архитектурното оформление на храма се отличава със своята монументалност. Ъглите му са иззидани от дялан камък за по- добра конструктивна устойчивост.
Иконостасът и някои от иконите са дело на поп Иванчо от Елена,     други е работил Йоаникий папа Витанов от Трявна, а няколко икони са правени от местния иконописец Христо Янчев.

Църквата „ Успение Богородично”  е изградена през 1817г. върху мястото на още по- стар храм, изгорен  и разрушен от кърджалиите. Преданието разказва, че църквата е била построена от смолски и мирковски майстори само за 11 дни. Иконостасът й е изработен  през 1821 от хаджи Гесрги, възпитаник на Тревненската  дърворезбарска школа. Интерес предсавляват иконите работени от Захари Зограф, Йоан Самоковли, поп Иванчо и др. В църковния двор са гробовете на видните копривщенци Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, хаджи Ненчо Палавеев, проф. Архимандрит Евтимий, Рашко Маджаров.

Особено интересни със своята неповторима архитектура са многобройните сводести каменни мостове с изразителна до съвършенство форма и линия. Доминира красивата дъга на парапетите и сводовете. Върху камъка на парапета са отбелязвани годината на изграждането и името на ктитора., което говори за значението, отдавано на общественото строителство.
По- известни мостове са Калъчевият- 1813г., познат в историята  като моста  на първата пушка, на който на 20 Април 1876г. в Копривщица гръмва първата пушка срещу петвековния поробител, за да прерасне в Априлска епопея и неудържим порив към свобода. Други такива са:  Керековият, Пейовският  мостове.

 
В средата на ХІХ век Копривщица се превръща в един от водещите културни, книжовни средища в България. В родната къща на Найден Геров се е помещавало едно от първите килийни училища в града, в което е преподавал бащата на Найден Геров- хаджи Геро Добрович- Мушек.
През 1822г. Влиятелният копривщенски чорбаджия Вълко Чалъков подарява една къща за нуждите на първото обществено училище в родния си град. По- късно старата Чалъкова къща се оказва малка и чорбаджи Вълко извършва още едно полезно дело.  
Той дава средства и подарява градината си в центъра на Копривщица- до левия бряг на река Тополка, за по- широко и пригодено за новите методи на обучение училище. През лятото на 1837г. пак чорбаджи Вълко успява да склони Неофит  Рилски да дойде за главен учител в Копривщица. Тук той въвежда взаимоучителните  правила и наредби, които имат важно значение за развитието на учебното дело в предосвобожденската епоха.
През 1846г. с помощта на завърналия се от Русия Найден Геров в Копривщица се отваря първото в страната класно училище. То поставя началото на светла страница в развитието на просветното дело. През 1850 се открива и девическо училище, а през 1863 вече има създадено и девическо класно училище. През 1899 е построена и открита копривщенска гимназия.

Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Найден Попстоянов, Никола Беловеждов и други.