За произхода на името на Копривщица съществуват няколко становища, но нито едно  от тях не е окончателно установено и научно обосновано. 
Някой смятат, че то идва от “коприва”. Други твърдят,че е дошло от “куп речици”, заради многото малки рекички, които прекосяват града и се вливат в река Тополница. Трети търсят корена на името в гръцкото “ копрос”- торище, тъй като в околността се отглеждали много стада.
Писмените сведения отпреди триста години говорят за старо име Копривщица. Вмъкването на  „ в „ се слага за благозвучност на името в края на 18 в. Найден Геров изказва мнение, че Копривщица е основана от търновски боляри, избягали при подането на Търново на запад към Ловеч, а след това през Стара планина към Централна Средна гора. Константин Иречек споменава, че според описанието на Пловдивската епархия, направено през 1819г. на гръцки език от поп Константин, Копривщица е основана от пастири,преди близо шест века.

Според запазена до днес легенда, отдавна, по време  на българското царство землището на Копривщица било празно място с гори и поляни,  с буйна трева и чудни бистри извори. Тук лятно време пасели огромни стада овце и говеда. Навсякъде по тези места имало изградени многобройни колиби и мандри за през лятото, а през зимата, когато падали дебели тежки снегове, всичко запустявало. Когато турците завладели нашите земи, хората от Пловдив и Златица заедно с добитъка си побягнали към Средна гора, за да се скрият от нападателите. Те намерили запустелите мандри и колиби на Копривщица и се заселили в тях. След време тук дошли и други бежанци от по- далечни селища. Като харесали това място със здрав климат,  със обширните пасища за добитъка, с много вода и дървета за строеж и огрев, те си построили къщи.

Според една легенда с такива бежанци пристигнала и една жена от с. Рила със своите приближени. Като дошла в Копривщица и мястото й се видяло сгодно за живеене, оставила стоката си ,която била многобройна , и   отишла в Одрин, където тогава била столицата на турските султани. Тя отишла с молба при султана да й даде т.нар. ферман- указ за владеене на цялото копривщенско землище. Дали тази жена била много красива и с хубостта си смаяла турския султан, или пък е показала  някакви болярски отличия не се знае, но според легендата султана дава искания ферман. В него било писано, че землището е собственост на тази жена и турчин не може да мине с подкован кон през него, нито туркиня да роди там. Когато жената се върнала и населението разбрало за фермана , от благодарност я нарекли Султанка.

Турците наричали Копривщица „ Аврат алан „ което в превод означава „ женска поляна”, /тъй като султанът я дал за собственост на жена/.  
Освен този съществували и други такива. Тези  султански фермани, които осигуряват на Копривщица определени права и свободи, се отразяват благоприятно върху нейното развитие. Благодарение на тях градът имал пълно местно самауправение,осъществено от общински съветници наречени- аази.

Големи били данъчните облекчения за населението. Копривщенци можели да пасат безплатно стадата си по Беломорието. Минават години силно се развива скотовъдството.Отглеждат се над 120 хиляди овце, 20 хиляди едър рогат добитък, 2 хиляди породисти коня. В Копривщица процъвтяват бегликчийството, джелебството, абаджийството, терзийството,  и др.
Бегликчийте – лица събиращи данъка върху овцете и козите, събирали десятъка от стадата по цяла Европейска Турция. Тези мъже трябвало да носят хубаво оръжие, да яздат здрави коне, да четът и пишат на турски език.

Друго доходно занятие било джелепството. Джелепите – търговци на едър рогат добитък, събирали  овни от Мизия, Тракия, Македония и Сърбия. Те отглеждали много говеда и овце, които доставяли на султанската столица за месо, кожи, сирене.

Абаджиите и чираците произвеждали аби / дебел вълнен плат /, потури / мъжки панталони/, терлици, а трудолюбивите и сръчни  копривщенки изработвали шарени черги, пояси, плъсти / дебели вълнени килими /, кебета / вълнени черги /, шарени чорапи.

Копривщенци се прославят и като добри търговци. Всяка година от Копривщица се изнасяли над 250 хил. чифта чорапи, които заедно с копривщенските кулинарни специалитети – луканки, суджуци, кавърми, пастърми са намирали отличен прием по пазарите на турската империя. Копривщенските търговци и гурбетчии пътували из цялата турска империя – в Египет, Сирия. На връщане оттам донасяли лъскави коприни, писани  съдове, южни плодове и други стоки. Така в края на 18в.  Копривщица се издига икономически ,  а населението й достига 12 хил. жители. За пръв път се споменава като град през 1873г. По това време в Копривщица имало вече аптеки и трима лекари, завършили медицина във Виена и Атина.
За да подчертаят своето благополучие и големство, заможните копривщенци се надпреварвали да издигат един от друг по-хубави къщи. Така се появяват първите образци на копривщенската възрожденска архитектура.

За развитието на Копривщица голям принос имат и щедрите дарители. Те помагат със своите средства за строежа на църкви, чешми, училища, мостове, за издръжка на манастири и изписването им. Известни дарители по онова време били Хаджи Ненчо Палавеев, Петко Доганов, Вълко Чалъков и други.

Развитието на Копривщица е вървяло добре през всичките векове на робство до кърджалийските времена.

Копривщица е  три пъти изгаряна и ограбвана от кърджалийте / 1793, 1804, 1809г./. Населението й се разбягва и разселва, но благодарение на това, че копривщенци са трудолюбиви, предприемчиви, силно привързани към родното място българи, тя се запазва като селище.

През последните три четири десетилетия е налице нов икономически и културен подем на града. Днес на територията на общината работи модерно оборудвана мандра , в която е застъпено производството на традиционни за Копривщица млечни продукти- масло, сирене, кашкавал, извара. Застъпено е производство на картофи.